Манастирът „Св. Йоан Богослов е разположен на левия бряг на река Ерма близо до гр. Димитровград в източните покрайнини на Сърбия. Построен е през 1499 година и във времето от 1879 до 1920 г. е бил в границите на България. Пътя за манастира се вие покрай река Ерма и нейното ждрело. Невероятно високи скали ни обикалят почти през цялото време.
Тунелите са врязани в скалата без изобщо да са бетонирани и има опасност от падащи камъни. Поемаме риска и минаваме първия. Не е зле, продължаваме а пътя се вие на места врязан в самите скали. Стигаме манастира, купуваме свещи по 30 стотинки и влизаме да разгледаме отвътре. Една снимка с рибешко око показва почти всичко.
Докато се помахвахме вътре отвън се насъбрал народ. Оказа се, че ще има сватба. Оставаме да погледаме малко, очаквайки и ние не знаем какво да се случи и се оттегляме в близката кръчма да хапнем от така прословутите плескавици. Вътре се оказа по-студено от вън и повечето се сгряха с домашна и дюлева ракийка. Обща снимка с фиша на Галя, залепен на тавана с помощта на монопода на Илиян, отразява нашите доволни физиономии въпреки студа.
Вече добре нахранени, потегляме по пътя и ние не знаем на къде. Надяваме се да има нещо интересно за снимане. Ждрелото продължава да ни впечатлява и ние не се отказваме да снимаме.
Много скоро огромни скали се заиздигаха от ляво на пътя. Следващата снимка е направена с 8мм фишай обектив. Трудно може да се покаже на снимка величието на тези скали.
Няма как да минем без обща снимка на това величествено място.
Срещаме стара жена с кучето си и на чист български език си говорим за отдавна забравени времена. Тя е един от малкото жители останали по този обезлюден район.
Пътя ни продължава през населено място с име Звоначка Баня, където намирме изоставен хотел от Титово време. Вероятно след разпадането на Югославия хотела е бил изоставен и обран до шушка. Причината може и да е голямата цепнатина по носещата стена. Това на нас не ни е известно, но не ни пречи да го отразим.
Следващото село Звонце не ни предлага нищо за снимане, затова пък намираме нещо за ядене и по-точно шоколадче. Решавам да рискувам и да пробвам сръбски шоколад за 130 динара. Не е лош. Малко момиченце в магазина ни кара да насочим камерите натам. Докато снимаме, някои вече си бяха купили бира и отмаряха в багажника на една от колите.
Това беше и края на нашето пътуване. На връщане минахме през село Поганово, но там беше пусто като в Припят. Почувствахме се като духове в старо изоставено от бога селище. Не ми се мисли каква гледка е през ноща.
Двете общи снимки не са мои, а на Галина Велева и Артин Шахбазян.
Ако разказа ви е харесал, можете да оставите коментар както и вашата гледна точка ако имате такава. До скоро.
Tags: България, ждрело, каньон, Погановски манастир, река Ерма, Сърбия
Манастира се казва Погановски :Р
Поправих се 🙂