Събота, 23.04.2010 5:50 AM. Алармата се включва и след 10 минути сме на крака. Сандвичите са готови, а багажа – стегнат. Всичко е приготвено още от предишния ден и чакаме с нетърпение Артин и Ани да се обадят. 6:35 е, а телефонът още не е звъннал. Уговорката беше да тръгнем в 6:30 от Пазарджик. В 6:37 така очакваният звън достига до ушите ни. Тръгваме веднага за мястото на срещата и след 3 минути сме там но тях ги няма, чакат ни на предишния светофар. Кратък разговор по телефона коригира грешката и вече всички сме се натоварили в колата и пътуваме. Решаваме да минем през Дупница, въпреки че е по-далече. Пътят през Юндола и Белица е надупчен като краве сирене според описанието на нашите спътници. И този не беше много супер, но все пак е доста по-добър. Спираме само на бензиностанция преди Дупница, за да източим бойлерите и кафеджийте да се сдобият с така желаната кафява течност. Разговор по телефона с Галя ни дава сведение за местоположението на автобуса, който е тръгнал в 7:00 от София, и който трябва да срещнем по пътя, за да се видим с нашите приятели пътуващи в него. И така като по график пристигаме на Кулата и виждаме белият автобус. Естествено минаваме КПП-то преди него. На българска страна вече няма пункт, а са обединени двата в едно. Показваме личните карти и като в белите страни минаваме за около 1 минута. На гръцка страна спираме, за да изчакаме автобуса.

Ето, че всички сме на гръцка територия и правим уговорки за по-нататъшните ни действия.

Времето се опитва да ни изиграе лоша шега като ни полива с вода отгоре, но ние следваме рейса и се надяваме слънчо да се покаже или поне да не вали.

Ето, че стигаме до взерото и спираме за първи снимки на птици. Естествено аз нямам пилешки обектив и си снимам каквото ми дойде.

Всички чакаме кога ще ни качат на лодка за разходка по езерото, но скоро тромбата на автобуса изрева и всички се упътиха към него. Оказа се, че имаме „резервация“ за лодки в 13:00 от Керкини. Тръгваме след рейса и по път спираме тук там за снимчици. Все пак за това сме дошли.

Виждаме лодка ей така насред езерото и всички отиваме да я снимаме. Ако имахме повече време вероятно би могло да се направят добри кадри тук.

Ято пилци (предполагам корморани) разсейва погледите и обръщаме обективи към него. С моите 50мм не съм за тези пилци, но все пак се пробвам.

Правим последни снимки на лодката и тръгваме пеша по пътя да поснимаме и от другата му страна. Комарите са колкото врабчета, но за сега не ни хапят.

Три пеликана си говореха за нещо си и не се притесняваха никак от насочените към тях лещи.

Потегляме отново след автобуса, но по пътя се оглеждаме за забележителности и щом нещо ни хареса, спираме. Един щъркел прикова вниманието ни. Не знам какво му харесахме, то и в България си имаме щъркели, но не ги снимаме толкова упорито.

Заради този щъркел загубихме автобуса, и когато го намерихме се оказа, че лодките са пълни и за нас няма места. Времето продължава да бъде преобладаващо, т.е. вали – не вали. Обзема ни тревога да не се влоши. Галя и сие ни чакат, а останалите се качват на лодките и потеглят на лов за корморани, чапли, пеликани и каквото още им видят обективите. Налага се да изчакаме 1 час и да се качим на следващата лодка. През това време си намираме занимание като снимаме коне и колоездачи.

В страни от пътя растяха смокини. За разлика от нашите, тези вече имаха плодове и Ани си напбра малко за сладко от зелени смокини. Всички подушихме една от тях, за да си спомним аромата на това сладко.

Тук може би е време да отбележа, че момчето на горната снимка беше оприличен на Станислав Христов Христосков и тайничко се надявахме да попита „Абе къде е батко ?“. Надявам се да не се обиди 🙂

Разходката беше хубава и единият час мина неусетно. Време беше да се връщаме при лодките и да потегляме към дълбите керкинийски води. Точно обсъждахме как с моя обектив няма да успея да снимам нищо и нещеш ли в ръцете ми неусетно се оказа една голяма Сигма 150-500mm, която просто спаси положението. Обещях да не я наранявам и направих няколко тестови кадъра, за да я усетя.

Ето ни при кормораните и аз вдигам пушката да отстрелям някой хубав екземпляр.

Обектива наистина ме впечатли със оптичната си стабилизация. При все, че лодката се клатеше доста а и той си тежи, успях да направя сравнително добри кадри на пилците в езерото.

Разходката с лодка свърши, а времето се пооправи даже изпече слънце и всички много се зарадвахме. Беше дошло време за обяд и всички се насочихме към най-близката таверна.

Мястото беше доста хубаво и просторно. Немалко езерце се разполагаше до сами таверната, а различни по големина мостчета го пресичаха и свързваха двата му края. Истински водни лилии растяха по средата, а на малко оствовче живееше зайо байо, който съжителстваше с два големи гъсока. По бреговете на цялото езеро растяха големи плачещи върби.

Дойде време за обща снимка и всички се събираме около една люлка в градинката край таверната. Ще сложа снимка по-късно, защото в момента не разполагам с такава.

Колкото и да не ни се тръгва, времето си тече а ние имаме около 300 км до Пловдив. Сбогуваме се с нашите приятели и потегляме около езерото. Все още е светло и става за снимане но героите са уморени и не губим ценно време. Малко преди границата се отбиваме в магазин Джъмбо но там нищо интересно не приковава погледите и бързо продължаваме. Във фрий шопа похарчваме последните няколко евра за шоколади и солети и дим да ни няма. Пътя си го знаем, дупките по него също, но нещеш ли точно когато обяснявам на Артин, че фаровете са му слаби, се случва нещо, което се среща често на наша територия. Лявата гума попада в една голяма дупка и нещо започна да тропа. Спираме под една лампа в първото населено място и сваляме гумата. Окава се, че джантата се е изтривила и удряйки с ключа, Артин успява да я върне в що годе нормално положение.

От тук на сетне караме бавно, защото се притесняваме да не издъхне гумата. Решаваме да разпуснем в по един туикс, който купихме във фрий шопа но останахме изненадани, когато в станиолчето имаше единикс 🙂 Това последното няма да го пояснявам, ще го разберат може би само хората, с които бях в колата.

Допълнителни снимки следват след като ги получа.

Край.

Tags: Гърция, езеро, Керкини, Корморан, Пеликан, Фотопленер, Чапла

This entry was posted on неделя, април 25th, 2010 at 22:48 and is filed under Пътеписи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.