Ето че идва време за поредния фотопленер. Мястото и часът на срещата са други, а хората – същите. Целта е да взривим родопите или по-точно селата около Велинград. Както винаги аз пристигам последен рано сутринта, завофмяме група от 4 човека, палим една кола и тръгваме към Костандово и Дорково. По пътя се вдига мъгла и едва не подминаваме един геран.
Продължаваме по пътя си и малко след село Дорково си харесваме място за снимане на селото забулено в мъгла.
Тук трябва да отбележа, че един 70-200 никак нямаше да ми бъде излишен в този момент. Надявам се някой ден и неговия ред да дойде. Отива към 8:30 и е време да се връщаме в хотела, за да се срещнем с другите. Плана е да забием в посока Грашево и Мечо корито, като след това по черен път стигнем до Кръстава. Не след дълго потегляме 2 джипа и 2 леки коли. Идеята е в джиповете да сме само фотогрфите, а останалите в леките коли защото те ще се върнат когато пътя стане непроходим за тях, а той наистина стана такъв. Първа спирка при беседка с рекичка.
Взел съм си филтрите, но за съжаление се оказва, че ще сме на скорост както повечето пъти и няма да имам въчможност да експериментирам с тях.
Ето, че наближаваме село Грашево. Фотографите слизаме от колите и ги оставяме в ръцете на женския състав, който не снима да ги закара на другия край на селото. От тук ние поемаме пеша. Дойде време да пробвам чисто новият си фиш ай.
Не мога да кажа, че този кадър ми харесва, но нали е първият трябваше да го постна. Определено съм впечатлен от корейската оптика. Първите живи организми, които успях да снимам с обектива бяха едно куче и една крава. Кучето не изглеждаше много доволно, а на кравата явно не и пукаше.
Недалеч се чува още един кучешки лай. Тръгвам натам за да проверя кой е източника му.
Някой се опитваха да видят какво показва никоня.
Продължаваме напред и срещаме първата жителка на селото. Тя наливаше вода за животните си в кофи и шишета. Нямаше нищо против да я снимаме, даже май ни се зарадва.
Навлизаме в селото и става все по-интересно.
Хората нямат нищо против да ги снимаме. Това явление е рядкост в градовете, но тук времето като че ли е спряло, а толкова хора с апарати едва ли са идвали някога. Вероятно ще бъдем коментирани поне седмица след това.
Младо момиче на не повече от 15 години цепи дърва. Гледка като тази няма къде другаде да бъде видяна. Направо и завидяхме на силата и ловкостта, с които разцепваше огромните дънери.
Няколко снимки между къщите и един младеж, който от мерак да се снима търкулна количката обратно надолу по пътя за да го огрее слънцето.
Бяхме поканени на плочата на новострояща се къща да снимаме от високо.
Продължаваме пътя си снимайки бабите, насядали по пейките пред къщите си. Те са доволни – ние също.
И влизаме пак в малките „улички“ между къщите…
… и ставаме случайни свидетели на рязане на дърва за огрев през зимата. Няма електри§ески или бензинови триони. Всичко е на ръчен режим.
Камион пълен с дървен материял преминава покрай нас. Екипажът му също се радва да ни види.
Камионът отминава, аз стар мотор вероятно марка CZ приковава погледа ни.
Разходката ни продължава нагоре по селото, а жителите му продължават да ни изумяват. Невероятни гледки ни следват метър след метър.
Малко по-нагоре срещаме баба, която ни обяснява, че нямала пари да си оправи очите и нищо не вижда с 8-ми дьоптер. Ние обаче се чудим на товара и. Оказва се, че това е нормална гледка по тези места.
Стигаме края на селото, където се срещаме с шофьорките на колите, които ни чакат полегнали на полянка и пиейки сок, доставен от местен жител в кофа.
Тук решаваме, че е място за обща снимка.
В разказа са използвани снимки на Галя, Иво и Илиян.
Край на първа част.
Tags: Белмекен, Велинград, Грашево, Дорково, Костандово, Кръстава, Мечо Корито, Родопи, Юндола
Страхотни снимки и разказчета към тях! Смятам и аз да посетя този район, само че в зимни условия. Дано и аз уловя такива хубави моменти!
Поздрави и весели празници 🙂