Параклиса Св. Иван Летни се намира на източния бряг на язовир Пчелина. Язовирът е близо до село Ковачевци, а то от своя страна – до гр. Радомир. Мястото е снимано доста от много фотографи, но аз никога не бях стъпвал там. Ето, че една февруарска неделя реши да ме отведе точно на това място. Надеждите ми за облаци бяха големи, но за съжаление такива нямаше изобщо. Всичко започна на 06.02.2011, когато аз и група приятели се отправихме към въпросното място с надежда ако не с облаци, да снимаме поне със звезди. В крайна сметка нито едното не се сбъдна, но това няма да е така още дълго 🙂 Разходката ни започна някъде от Божурище, където на паркинга на Джъмбо се състоя нашата среща както и отправна точка. Първата ни спирка трябваше да бъде Гигинския манастир, но по пътя стара къща ни кара да набием спирачките.
Къщата се обитава от 69 годишна жена, чиято уста не спираше да ни нарича башибозуци, както и с други подобни епитети. Любопитството у мен надделя и надянах фиша. Бях твърдо решен да отида на гости на старата жена. Почуках на вратата и жената веднага отвори вратата. Погледът и малко ме стресна и аз моментално се подготвих да очаквам удар с нещо всеки момент. След кратки преговори обаче, се озовах вътре с апарат в ръка.
Бабата не спираше да говори, но диалекта и се разбираше трудно. Разбрах обаче, че сина и са го отвлякли през 1965-та и сега тя щяла да му оправя съседната стая та като си дойдел всичко да е както трябва. Продължаваме напред и ето го Гигинския манастир.
Надявахме се да хапнем нещо тук, но се оказа че има само мляко. Правим по няколко снимки за фейсбука 🙂 и продължаваме.
Гладът напира и спираме в центъра на едно село да питаме къде може да се яде.
„- Е паааааа, на язовира до съседното село има ресторант. “ – отговаря на местен диалект един младеж.
Намерихме язовира както и ресторанта. Хапването беше хубаво, но внимавайте като си поръчвате шаран защото „малко повече от 100 грама“ са реално почти кило, а цената е на 100 гр. И така вече нахранени сме готови да се метнем по колите. преди това обаче няма как да не ударим по едно кардо на въпросното място около село Лесковец. Както можете да се досетите, язовира се казва Лесковски или поне така ни казаха.
Ето ни вече близо до параклиса на яз. Пчелина. Оказва се, че и джипа трудно ще стигне до него, затова оставяме колите и тръгваме пеша. Доста е мокро и кално, но това не ни пречи, свикнали сме вече. Язовира е замръзнал и има много пукнатини по леда, което го прави доста интересен.
Ниското скънце ни позволява да си поиграем на колхозник и колхозничка върху скалите в близост до параклиса.
Както и да отстреляме по някой и друг пейзаж в близката далечинка.
Дойде време за експерименти и извадихме фишай обективите.
Слагаме стативите и правим опити за дълга експонация. За съжаление нямаме много време. Опасяваме се, че няма да намерим колата в тъмното, а и ще станем целите в кал и бодли. 3 секунди са достатъчни, но звездите току започнаха да се покават. Решаваме да се подготвим и да се върнем в по-топъл ден.
Ако разказа ви е харесал можете да оставите коментар, както и адрес със вашата гледна точка по темата. Това е всичко за сега.
Tags: Гигински манастир, параклис, Пчелина, св. Йоан Летни, яз
Здрасти Мано, Аз съм роден в оня край, на 10-на км. от язовир Пчелина. Като дете съм ходил и пътувал по дъното му. Когато изградиха язовирната стена потопиха няколко махали на съседни села. Трябва да е било някъде около 72 год.
Поздрави! Следващия път като отидеш натам можеш да снимаш Земенския пролом и Земенския манастир.