Бузлуджа – близо и далеч, минало и бъдеще

Неделя е, а времето навън хем слънчево, хем облачно. Вече сме взели решение за маршрута от предната вечер и в 9:00 се събираме. Мятаме телата в колата и потегляме към Шипка. По пътя всички се наслаждаваме на ясното време и гледаме със задоволство побелялата планина. Не изтържаме и след с. Труд спираме да отщракаме по някой кадър до жп релсите.

Пътят става от хубав по-хубав, а планината приближава все повече. Отново не можем да се стърпим и спираме, въпреки че няма място за това на пътя. В Карлово ни приветства топло слънце.

Перести облаци ни следваха по пътя.

Подминаваме Карлово, защото целта ни е друга и се насочваме към Шипка. Връх Ботев ни се откри и веднага спряхме. Жалко, че никой нямаше дълъг обектив. Снимаме с 50мм, но не е достатъчно. Правим си и снимки за спомен и виждаме паметниците Шипка и Бузлуджа в далечината. Мястото, което бяхме избрали да спрем ни показа 3 върха в едно.

Отбиваме към Павел Баня, но не спираме там. Искаме да снимаме старата изоставена църква край яз. Копринка. Питаме за пътя, защото я няма на GPS-a. Местни от село Виден ни казват, че там нямало нищо, но ние гледаме с други очи на нищото. Най-накрая църквата се откри пред нас и ние тутакси наскачахме от колата. Мястото е заблатено заради зле поддържаната дига но все пак успяхме да стигнем до целта.

Приближаваме още и снимаме отраженията във водата. Слънцето е слабо и нищо не „гори“, а това много ни радва всички. Някой каза, че на него никога нищо не му горяло но това е друга тема 🙂

Снимаме от всички страни и тръгваме към колата. По пътя две кончета спират погледите ни. Едното си беше полегнало и изобщо не ни обърна внимание, докато другото любопитно тръгна към нас. След като разбра, че не сме интересни продължи да си пасе кротко зелената тревица.

Връщаме се и минаваме през Павел Баня, а 3 хотелчета на фона на заснежените върхове ни карат да спрем и през отворени прозорци ги удостояваме с вниманието си.

Продължаваме към Шипка и ето ни там. Руската църква ни спира дъха, а времето направо си беше с нас. Меко слънце и хубави облаци. Снимаме от всички страни и бързо се насочваме към едно капанче, където се надявахме да прилапаме по един сандвич с шунка и кашкавал. За съжаление нищо за ядене не се предлагаше въпреки ценоразписа.

Вътре в църквата снимането е забранено.

Църквата е много голяма и трудно се снима на 17мм, ех къде ми сега 12-24 ? Но няма значение, снимаме с каквото имаме под ръка и продължаваме.

Сещам се, че някъде в района се намира Голямата Косматка и решаваме да я посетим. Вход-а е 3лв за възрастни и 1лв за деца и студенти, а за апарат – 5лв. Струва ни се много скъпо и обещаваме да не снимаме.

Добре запазена гробница, но много малка, а входа го направили като мола в Пловдив.

Тръгваме към паметника Шипка, защото ни гони глад, а всички много се съмнявахме на Бузлуджа да има нещо за хапване. Винаги си знам, че на такива места храната трябва да се избира много предпазливо, но пак глада си каза тежката дума. Поръчах си пържола с картофи за 6лв, а получих малко парче месо и 5-6 картофа. Добре, че бяха двете филийки та горе долу заситих.

На Шипка всичко си беше спокойно.

Платихме по 2лв билетче и се качихме. Снимането отново ставаше само с предварително плащане. И тук обещахме да не снимаме.

Не се стърпяхме и ударихме по няколко кадъра колкото да не сме валат.

„О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.“

3 или 4 етажа на горе и ето ни на покрива. Силен вятър ни брули, а ние снимаме. Накрая по една снимка за спомен с фон паметника на Бузлуджа и тръгваме на долу.

Долу се осведомяваме как е пътя до Бузлуджа, но ни казват, че не се знае дали е чистен. Решаваме да тръгнем пък каквото сабя покаже. Едва сме тръгнали и спряхме един Голф 2, който идваше от нашата посока. „Пътят е чист, но карайте бавно“ ни съветва любезен господин, който тъкмо от там се връщал. Така и направихме. На места имаше „коловози“, но като цяло пътят беше чист и дори имаше жълта осова линия, въпреки че асфалта на места беше доста оскъден. Най-накрая стигаме и решаваме да спрем на паркинга при двете ръце стискащи факли с огън. Така и не ги снимахме и аз не знам защо. Гледаме на горе и виждаме хора да слизат. Щом слизат значи са се качили и ние ще направим същото.

Изглежда близо и си казваме, че ще ни отнеме около 5-10 минути. Да ама не. Излезна ми душата ви казвам. Има каменна пътека, но на места трябваше да нагазваме в сняг до колене.

Както и да е, качваме се и виждаме, това което очаквахме и да видим. Простотията българска край няма. Всичко е изпочупено, вратите заварени, вътре е пълно с вода, тъмно и влажно. Намираме начин да влезнем откъм северния склон, но там всичко е заледено и ни е страх от подхлъзване. Решаваме да се върнем пак през май. Двата паметника през входа са бутнати и разрушени навярно с машини. Не знам на кой му е трябвало да го прави. Това е исторически паметник, който можеше и до ден днешен да се поддържа с такса за вход и да ни напомня какви сме били. Аз лично смятам, че този монумент може да се реставрира и да се превърне в един от най-посещаваните в България.

На северния склон всичко е замръзнало. Намираме врати, водещи до подземието, но стълбите са затрупани с колеми камъни и достъпът е отрязан.

Кулата със звездата предполагам е висока около 40 метра и се опитваме да си представим как са наливали толкова много бетон.

Правин пълна обиколка и виждаме път, какъвто не знаехме до сега, че съществува. Правим последни снимки в контражур и вятърът ни прогонва.

Решаваме да тръгнем по пътя за по-лесно, но се оказа, че ще трябва да вървим около 3-4 километра. Поприказвахме за кебапчета и хапчета и лека полека стигнахме до паркинга, където бяхме оставили колата. Пътьом правим последни снимки на залеза.

Tags: , , , , , , , , ,

2 коментара to “Бузлуджа – близо и далеч, минало и бъдеще”

  1. емил каза:

    еи братле супер ме изкефи.а за бузлуджа просто нямам думи,това ми е любимото място на година ходя по минимум 20 пати там.даже вчера бях пак там и на мен ми е много гадно като гледам на какво е замязал паметника направо ми се каса сарцето.

  2. Лина каза:

    Много ме е яд в каква тъпа държава живеем…може ли да си занемаряваме паметници?!?!?!?!…защо хората се страхуват и срамуват от миналото си? не се ли замислят, че нашите баби и дядовци, майки и бащи са живели тогава и те са работели за да се построят тези невероятни паметници!!! да не говорим че сега никой нищо не прави…една магистрала не могат да построят!!! просто много тъжно!!!!

Leave a Reply