Събота, 23.04.2010 5:50 AM. Алармата се включва и след 10 минути сме на крака. Сандвичите са готови, а багажа – стегнат. Всичко е приготвено още от предишния ден и чакаме с нетърпение Артин и Ани да се обадят. 6:35 е, а телефонът още не е звъннал. Уговорката беше да тръгнем в 6:30 от Пазарджик. В 6:37 така очакваният звън достига до ушите ни. Тръгваме веднага за мястото на срещата и след 3 минути сме там но тях ги няма, чакат ни на предишния светофар. Кратък разговор по телефона коригира грешката и вече всички сме се натоварили в колата и пътуваме. Решаваме да минем през Дупница, въпреки че е по-далече. Пътят през Юндола и Белица е надупчен като краве сирене според описанието на нашите спътници. И този не беше много супер, но все пак е доста по-добър. Спираме само на бензиностанция преди Дупница, за да източим бойлерите и кафеджийте да се сдобият с така желаната кафява течност. Разговор по телефона с Галя ни дава сведение за местоположението на автобуса, който е тръгнал в 7:00 от София, и който трябва да срещнем по пътя, за да се видим с нашите приятели пътуващи в него. И така като по график пристигаме на Кулата и виждаме белият автобус. Естествено минаваме КПП-то преди него. На българска страна вече няма пункт, а са обединени двата в едно. Показваме личните карти и като в белите страни минаваме за около 1 минута. На гръцка страна спираме, за да изчакаме автобуса.
Ето, че всички сме на гръцка територия и правим уговорки за по-нататъшните ни действия.