Петък, 4.05.2010. Работният ден е към своя край и бързам да се прибера вкъщи, за да стегна набързо багажа. Това събитие трябваше да се случи миналата седмица, но се отложи за тази. Галя ми се обажда да ме предупреди, че имаме 40 минути докато пристигнат в града и ние трябва да сме готови, за да ги водим понежем знаем пътя. Срещаме се на стадиона и потегляме. Времето не е от най-хубавите, но ние се надяваме да не ни вали много. Пътят до разклона за Доспат е хубав и на места почти нов и без проблеми стигаме до там. За съжаление започват дупките и се налага да караме на първа и втора скорост, за да не рискуваме да останем там. След около 20-тина км. пристигаме в хижата и оставаме удивени. Хижата е нова, стаите са хубави и чисти, има голeми помещения с маси и столове на приземния етаж както и кухня с всякакви удобства, посуда, хладилници, печки и фризер. По препоръка на Артин сме се запасили с хапване и пийване и никакви прибори. Здрависваме се с вече пристигналите преди нас и отиваме да снимаме язовира.
Нещо ни се видя празен предния план и след кратък преглед на околността, двамата с Арго домъкваме „преден план“.