Ето че идва време за поредния фотопленер. Мястото и часът на срещата са други, а хората – същите. Целта е да взривим родопите или по-точно селата около Велинград. Както винаги аз пристигам последен рано сутринта, завофмяме група от 4 човека, палим една кола и тръгваме към Костандово и Дорково. По пътя се вдига мъгла и едва не подминаваме един геран.
Продължаваме по пътя си и малко след село Дорково си харесваме място за снимане на селото забулено в мъгла.
Вече няколко години подред се каня да ги снимам тез кушии, но така и все не успявам. Ето че днес щастието ми се усмихна. Имахме уговорка днес сутринта с приятел да тръгваме заедно в 8:00 за да стигнем на време, но до 8:45 той така и не се обади и ние тръгнахме сами. Сложих едни маратонки и тънко яке в раницата, както и няколко сандвича за всеки случай и потеглихме по дефилето към Велинград. На гара Костандово бяхме около 9:30 и хвърлих един поглед на разписанието на теснолинейката. В 10:15 щеше да мине влака а не мен много ми се искаше да го снимам. Гонките започваха в 11:00 на пътя между Костандово и Ракитово и като се почудих известно време дали да снимам влака или да тръгваме, второто надделя. Не ми се искаше да изпускам началото, а и не знаехме колко време ще продължи всичко.
И така ето ни на точното място, а там всички се бяха събрали и наточили обективите.
Не чаках покана и извадих пушката, за да направя няколко тестови кадъра за настройка на бленда и скорост. Напред-назад се движеха всякакви превозни средства, задвижвани предимно от една конска сила.