Тази нощ беше по-топла и спахме добре. Не знам дали къщата се беше отоплила вече или защото нашият приятел Артин ни даде тяхната духалка да поработи малко в нашата стая, но тази нощ спахме като къпани. Вероятно и умората от предишния ден си беше казала думата. На вторият ден от пленера обикновено всеки тръгва на където му видят очите, този ден не направи изключение. Валери и Ева трябваше да посетят няколко места около Пловдив и затова тръгнаха още в ранни зори. Имаше такива, които не бързаха за никъде и кротко си спяха в топлата стая, а други като мен например, си закусвахме хубави катми със сладко и сирене отново приготвени от любезната ни хазяйка. И така няколко човека решихме да посетим района над Асеновата крепост, където май само Артин беше ходил. Той обеща да ни бъде водач и ние решихме да му се доверим. Сбогувахме се със стопаните и тръгнахме с 2 коли по обратния път към Асеновград. Нещеш ли още на изкачването към крепоста навлязохме в гъста мъгла и настроението на всички помръкна. Направихме няколко опита да снимаме самата крепост, но без особен успех. Щем нещем продължихме на горе с надеждата да излезем над мъглата и не след дълго желанието ни се сбъдна. Навън започна да се прояснява и в един момент усетихме топли слънчеви лъчи да галят лицата ни. Веднага спряхме колите и изкарахме апаратите. Нямаше кой знае какво за снимане, но въпреки това снимахме новооткрилият се пред нас пейзаж, който мъглата всячески се опитваше да скрие от нас. След около 3-4 минути скочихме отново в колите и запрашихме напред. И изведнъж пред нас се откри гледка, каквато до сега никой не беше виждал. Високите върхове излизаха от мъглата, която наподобяваше бурно море. Беше гъста, вълниста и едновременно с това пухкава, а високи облаци хвърляха тук там сенки. Нямаше как да не спрем и да не снимаме.
Всеки търсеше своята гледна точка.
