Тръгнахме вечерта около 20:00ч към село Косово, което се намира в района на Асеновград малко след Нареченски бани. Въпреки зимата, пътят беше чист и се караше лесно. Още с пристигането ни чухме гласове някъде от високо да ни викат. Това бяха нашите приятели, които вече бяха пристигнали и ни чакаха с нетърпение. Наложи се да оставим колата и да повървим пеша около 150-200 метра по стръмен и леко заледен участък, някой даже се хлъзна и замалко да ни събори всички 🙂 Още не бяхме се настанили и извадихме стативи за нощни снимки. Моите не станаха много добри но съм сигурен, че приятелите ми имат доста сполучливи попаденния.
Цяла нощ не можах да спя защото стаята беше много студена. Тук е време да спомена, че спахме 4 души в една стая понеже бяхме отишли повече хора отколкото къщата можеше да поеме. Това обаче не попречи на снимачния екип. На сутринта докато повечето още спяха, излязох навън да видя какво е положението. Оказа се, че не съм първият събудил се и това ме зарадва. Беше студено и леко мъгливо но това само може да зарадва фотографа. Някой вече беше започнал сутрешната фото сесия заедно с един от своите приятели.
В къщата нямаше вода защото тръбите бяха замръзнали от студа, затова закусихме баница с картофи, която хазяйката беше ни приготвила и бързо взехме решение да тръгваме в посока Смолян. Част от групата остана в селото а другите с 2 високопроходими коли и една спортна с не много добри гуми, тръгнахме. На първата спирка в село Богутево се разделихме с леката кола поради невъзможността и да продължи на горе по заснежените участъци. И така спирайки тук и там стигнахме до село Острица където оставихме колите и тръгнахме пеша към село Лилеково. По пътя срещнахме различни животински видове.
Едно куче ми се въртеше в краката но май го беше страх от фотоапарата защото тъкмо се обърнах към него и то излетя към близката височинка и започна да ни гледа предпазливо от там.
Пътят между двете села Острица и Лилеково предлагаше уникални пейзажи и майсторите на пейзажа се възползваха от тях. Аз снимах също но трудно намирам снимка, която да ми хареса. Не е никак лесно да снимаш тези планини с голи дървета и да успяваш да придадеш чрез снимките си емоцията, която те е завладяла тогава.
Тези от нас, на които не им се отдаваше много снимането на пейзажи се занимаваха и с други работи като например удряне на сняг с пръчка карайки го да пада върху Бръмбо. На нея това не и пречеше а даже и харесваше.
Може би тупането и дойде малко в повече след това, но война без жертви няма 🙂
Пътят между двете села е панорамен и спираме почти на всяка крачка да снимаме. Предполагам през май ще е много по-красиво и като му дойде времето ще отида да проверя.
Кафе аперитива в село Лилеково е отворен от 8 до 23 за всички посетители. Вероятно точно когато минавахме бяха в обедна почивка защото беше затворено.
Гледките продължават да се редуват коя от коя по-хубава.
Почти на финала на изкачването някои не издържаха и поседнаха. След кратки уговорки успяхме да ги вдигнем на крака за да извървят последните 500-600 метра, след което започна спускането обратно към мястото, на което оставихме колите в началото на село Острица.
Когато тръгнахме пеша местните ни казаха, че до другото село има около 800 метра. Интересно защо на всички това разстояние ни се стори доста по-дълго. След кратка проверка се оказа, че сме били прави. Разстоянието между двете села е 1676 метра 🙂 Пътят на връщане изминахме по-бързо и не спирахме никъде с колите защото бяхме измръзнали и гладни. На влизане в село Косово се отбихме направо в местната кръчма и ядохме качамак и фасул с наденица, изпихме и по някоя чаша вино и бира. Като се прибрахме се събрахме да обсъдим изминалия ден и някой забеляза, че имало хубава луна та грабнахме стативите. Моите снимки пак не станаха хубави но пък на кой му пука.
Край на първа част.
Tags: Асеновград, зима, пейзажи, Родопи, с. Лилеково, с. Острица
Ухааа, добро начало, харесва ми.
Чакам още 🙂
Чудно е !!!!! За завиждане сте !!!!
Мано, добри си беа гумите на спортната кола, ама пътят беше мноу лъзгав и стръмен:))
Много е красиво! За мен усещането е предадено успешно във снимките! Поздравления фотографи! 🙂
Страхотни снимки, БРАВООООО 🙂
Поздравления!
Мано, браво ве, изпревари Галя! Искрено се посмях на някои моменти от разказа! Поздравления 🙂
браво.. може да влезнете в групата http://www.facebook.com/group.php?gid=119131948116291
Тези дърва на който сте седнали накрая са мой … хахаха.. а това не работи от 7-8 години….добре че не сте чакали да отвори
и аз съм бил там много ми хареса