Петък, 4.05.2010. Работният ден е към своя край и бързам да се прибера вкъщи, за да стегна набързо багажа. Това събитие трябваше да се случи миналата седмица, но се отложи за тази. Галя ми се обажда да ме предупреди, че имаме 40 минути докато пристигнат в града и ние трябва да сме готови, за да ги водим понежем знаем пътя. Срещаме се на стадиона и потегляме. Времето не е от най-хубавите, но ние се надяваме да не ни вали много. Пътят до разклона за Доспат е хубав и на места почти нов и без проблеми стигаме до там. За съжаление започват дупките и се налага да караме на първа и втора скорост, за да не рискуваме да останем там. След около 20-тина км. пристигаме в хижата и оставаме удивени. Хижата е нова, стаите са хубави и чисти, има голeми помещения с маси и столове на приземния етаж както и кухня с всякакви удобства, посуда, хладилници, печки и фризер. По препоръка на Артин сме се запасили с хапване и пийване и никакви прибори. Здрависваме се с вече пристигналите преди нас и отиваме да снимаме язовира.
Нещо ни се видя празен предния план и след кратък преглед на околността, двамата с Арго домъкваме „преден план“.
Времето за снимки свършва, а и язовира няма какво повече да ни предложи на този етап и се отправяме към станция „Мир“, за да подготвим хапването. Навън е хладно, но ние въпреки това изнасяме маси и столове на площадката пред хижата. Хич не ни се седи вътре. Палим барбекюто и започва здраво печене на мръвки, които в последствие не можем да изядем и остават за обяд на другия ден. Артин и Ани са ни подготвили изненада с две тави вкусни картофки, а DJ-ят ни изненадва с музиката 🙂
Вечерта преминава шумно с бурни обсъждания на всякакви теми, но към 1:30 студа и съня надделяват и лека по лека започваме да се измъкваме към затоплените вече стаи. На сутринта имаме уговорка за 7:00, но ние малко се поyспахме и към 7:15 слязох да кажа на Галя да тръгват, а ние със сестра ми ще ги настигнем с нашата кола. Уточняваме посоката и се срещаме на яз. Широка поляна. След кратка обиколка на островчето и обсъждане на изхвърлените боклуци, правим няколко снимки и тръгваме обратно към колите.
Чудейки се на къде да тръгнем ставаме свидетели на заколението и дрането на едно агне, както и на интересен впряг т.е. колата дърпа мотора, а мотора – коня 🙂
Решаваме да снимаме стара каменна къща потопена във водата на отсрещният браг. Питаме местните за пътя и ни казват, че не става за нашите коли. Търсим някой с уазка да ни закара, но човека бил тръгнал на проверка по обектите. Престрашаваме се да тръгнем пеша, но почти веднага се връщаме и решаваме да се пробваме с колите. Аз имам опит по черни пътища с моята и опасенията ми са за другите 2 коли. Тръгваме и не след дълго опасенията ни се сбъднаха. Една от колите VW Touran се отказва и прехвърляме двама в нашата кола. Илияна и Ечи отиват за гъби, а ние продължаваме към потопената къща. Пътят на места е от черен по-черен и само на стените има асфалт. По пътя спирам, за да поснимаме и пак продължаваме без да се отказваме. Някой каза, че зора бил да тръгнеш пък после все някак щяло да стигнеш.
Намираме „останки от древно тракийско селище“ и място за обща снимка.
Дано не си мислите, че тази снимка е станала от първия път. Има видео, което се надявам Владо да предостави, и на което ще се види добре за какво иде реч 🙂 Местната тоалетна изумява всички с изключително модерен интериорен дизайн.
Продължаваме по пътя си към къщата, а той продължава да бъде все така лош. Естествено това нас не може да ни уплаши.
По едно време стигаме до място, след което не можем да продължим с колите и се налага да ги оставим. Използваме всички средства, за да стигнем прословутата му къща.
Най-накрая виждаме къщата и още от далече и удряме по един два кадъра.
Приближаваме се и образуваме фронтова линия, която никой не трябва да пресича, за да не бъде подложен на приятелски огън. Снимаме от всички страни и посядаме на рибарски пейчици и камъни, за да отпочинем. Владо намери начин да се качи на порутения покрив на къщата и да снима за видео файла, който споменах по-горе, и който се надявам да ни предостави за ползване съвсен скоро.
Тръгваме обратно и лека полека стигаме до колите. Галя реши да посъбере малко гъбки, а ние обсъждаме някаква тема, която в момента не си спомням.
Качваме се по колите и газ към хижата. Гладни сме и почти изяждаме остатъците от снощи. След кратък разговор решаваме да починем един час и към 16:00 тръгваме в другата посока и по-точно яз. Тошков чарк. Първа спирка – полянки на няколко км от хижата. Уж чакаме Сашо и Божана да пристигнат от Велинград. Неснимащите си правят венци от цветята на полянаката. Фланелки на AC/DC се разхождат насам натам и напомнят за някогашният фестивал удсток.
И така както си се кефихме на слънцето рухна един дъжд, който ни вкара обратно в колите. 5 минути по-късно обаче дъждът отмина и отново се събрахме на чист въздух обсъждайки дали да не тръгваме. Речено сторено.
Следващата спирка е разклончето за яз. Тошков чарк, където виждаме любопитни кончета. Ама толкова любопитни, че едва успяхме да се отървем от тях 🙂 Жалко, че Владо не беше с нас и няма да има видео от този хубав момент, но пък се надявам да получа снимков материял за допълване от приятелите.
Изненадани от кончетата, гъбарите хвърлят чантите и побягват като опарени 🙂
„Снимай ме“, казва Галя, че не се знае кога друг път ще срещнем толкова любезни кончета.
Едва успяваме да се качин в колите и ставаме свидетели на рядка гледка поне за нас. Само аз успявам да уловя момента за голямо съжаление.
Стигаме до малко язовирче преди Тошков чарк (не му помня името). Тъкмо започваме да снимаме и пак заваля. Дъжда обаче не плаши нито мен нито Галя нито гъбарките.
Няма какво да снимаме повече и се връщаме към хижата. По пътя търсим просека да снимаме криволичеща рекичка, но така и не намираме хубав ъгъл.
Прибираме се в хижата, като няколко км. преди това оставяме Ечи да бере гъби. Времето бързо започва да се влошава и аз удрям два сърцераздирателни кадъра през оградата и отивам да взема Ечи.
Вечерта започва да вали и е студено. Събираме масите в голамата зала и слагаме мръвките на барбекюто. Сашо и Божана са донесли много пържоли и ние се опасяваме, че няма да се справим с тях.
Най-накрая всичко е приготвено и сядаме да гледаме снимки от изминалият ден. Всички карти по ред минават през лаптопа, само Арго малко се дърпаше, но накрая и той склони, въпреки че все си мисля че скри една карта 🙂 Обсъждме различни теми на висок глас от типа всички говорят и никой не слуша. Някъде към 03:00 започнахме да прибираме масата и се разотиваме. На сутринта се събираме на кафе и се приготвяме за потегляне.
Сашо и Божана тръгват първи защото си имат работа. След тях заминават останалите освен аз и сестра ми. Ние оставаме да чакаме Артин и Ани, които вероятно още спят. Не минава и половин час и ето ги на. Остават малко разочаровани от бързото отпътуване на останалите, но пък слънцето се показа и ние с радост побъбряме с тях на плочките пред вилата. Заключваме и тръгваме към Батак, за да дадем ключовете на хижарката. Стигаме до язовир Батак, а времето много променливо. Ту вали, ту спира. Спираме на няколко пъти да поснимаме мъглите над планините и самият язовир.
Артин иска да обиколим язовира откъм Цигов Чарк към Дъното, но аз не съм много сигурен, че има път, по който да могат да се движат колите ни. Въреки това тръгваме смело напред и виждаме няколко огромни бетонни сгради, вероятно бъдещи грозни хотели. Подминаваме ги без много да ги гледаме и спираме след тях да поснимаме. Обазва се, че багерите са направили насип към язорива, който ни скрива гледката и прави снимките в тази посока невъзможни. Снимаме в другата посока.
Асфалта изчезва, но ние не се отказваме. Никой от нас не е минавал по този път и ни е интересно дали стига до Дъното, пък и гледките са доста зашеметяващи. Дъжда продължава да вали на пресекулки и ние дебнем като спре, да поснимаме. От ляво забелязваме щъркелче и кон и Арто не пропуска.
Времето съвсем се разваля а и пътя направо свършва. Обръщаме обратно и да ни няма.
По предварителни планове трябваше да минем през Свети Константин, за да покажа на Арто и Ани моята скромна къщичка, но в след като се развали времето те решиха да цепят направо към Пловдив през Пещера. Разбираме се да отложим гостито за друг път и потегляме след тях. На Пещера си вземаме сбогом с пресветване на фарове и мигачи и запазваме в главите си приятните мигове изживени с тях през изминалите два невероятни дни.
Видео от пленера благодарение на Владимир Стоилов ТУК
Видео от пленера благодарение на Георги Аргиров ТУК
Край.
Tags: потопена къща, Фотопленер, язовир Батак, язовир Беглика, язовир Тошков чарк, язовир Широка поляна