Както всяка година, така и тази, срещата ни бе във Велинград. Бяхме настроили обективите за цветно снимане, но уви. Есента, такава каквато я познаваме тук, я нямаше. Рано сутринта потеглихме към Света Петка.
Всеки таеше надежда за хубави цветни сутрешни родопски пейзажи. Аз и Галя бяхме малко по-надолу по склона в търсене на по-добра позиция за снимане.
Малко по-надолу по пътя се открива гледка към джамия. Часът е 8:46 и първите слънчеви лъчи тъкмо бяха огряли минарето й.
Продължаваме към махалите и спираме навсякъде, където поискаме, за да се насладим на сутришня пейзаж на тази невероятно красива местност.
Нашата обиколка продължава към Аврамово. Случайно попадаме на гарата където току що пристига „дековилката“ (така наричат машинистите „теснолинейката“). Гара Аврамово е най-високата ж.п. гара на балканите. Намира се на 1267м надморска височина. Бахме свидетели на разминаването на два влака. Съвсем скоро по този маршрут ще пътуват само 2 влака, един сутрин и един вечер.
И като се заплеснахме по тези влакове та се започна едно бясно преследване и търсене на място за снимане на влака. На 5-тото спиране с колата и дебнене в очакване на пусти влак, се отказахме и тръгнахме да си търсим нещо за хапване.
Нещо много интересно ни се случи по пътя към бай Абди край Юндола, където бяхме решили да похапнем. Срещнахме едно момче, което обикаля света на колело. Името му е Jeong Hwan Kim и е от южна Корея.
Багажа му моменталичести бе натоварен по колите и….. е не сме го обрали 🙂 Поканихме го да хапне с нас и да ни разкаже своята история. Срещата с него мина чудесно, но аз трябваше да тръгвам и не присъствах на другия ден.
