Днес съм решил да ви разкажа как накарах Raspberry Pi, с инсталиран Raspbian, да просвирва радио от интернет поток. И така, като за начало трябва да инсталираме 2 програми. За целта използваме следната команда:

apt-get install mpd mpc

Командата ще инсталира двете програми mdp и mpc. След инсталацията би трябвало да видите следното съобщение за грешка:

[….] Starting Music Player Daemon: mpdlisten: bind to ‘[::1]:6600’ failed: Failed to create socket: Address family not supported by protocol (continuing anyway, because binding to ‘127.0.0.1:6600’ succeeded)
Failed to load database: Failed to open database file „/var/lib/mpd/tag_cache“: No such file or directory

Това е нормално, не се притеснявайте. Сега да направим малко  конфигурация.

pico /etc/mpd.conf

(още…)

Днес ми се наложи да изпратя един пакет с документи от Пазарджик до Германия през българските пощи или накратко казано Пощата. В 12:00 излязох в обедна почивка и реших да мина да свърша тази работа преди да обядвам. Оказа се, че гишето което продава пликовете също почива от 12:00 до 13:00. На другите гишета имаше по минимум 5 баби, които си плащаха сметките за ток, телефон, вода.

Преди време хората, които искаха да ползват пощенски услуги в пощата, бяха с предимство пред плащащите битови сметки, но това вече не е така. Трябваше да чакам бабите да си платят сметките, за да си купя плик, а след това като го надпиша отивам и изчаквам още една опашка, за да го пусна.

(още…)

По случай 80 годишнината си, компанията Петрол обяви промоция като издаваше карти с 8ст намаление от цената на горивата. Аз по принцип рядко зареждам там макар да съм чувал доста добри отзиви. И така един ден случайно минавайки, реших да напълня резервоара. Казаха ми за промоцията и аз въодушевен си взех картата. Не обърнах внимание на цената на дизела в този момент.

На другия ден обаче минавайки покрай същата тази бензиностанция и забелязвам, че цената е с 3 стотинки нагоре, което автоматично прави промоцията не чак толкова атрактивна.

Следващото ми зареждане беше в същата тази бензиностанция, където ме уведомяват, че промоцията ще важи до 15-ти септември или нещо такова не си спомням точната дата. След тази дата ще важи само през събота и неделя. Казвам си пак е нещо, по-добре събота и неделя отколкото никога. Цената пак беше с 3 стотинки нагоре и кат сметнах се оказа, че на пълен резервоар, печеля 2.50лв, което е по-малко от 1 литър. Замислям се дали си заслужава да карам до Петрол за 1 литър защото ми е малко в страни от маршрута.

Третото ми пълнете в тази бензиностанция беше последно. Цената на горивата беше с 5 стотинки по-висока от цената в другите бензиностанции. Т.е. реално зареждам с 3 а не с 8 стотинки намаление. Освен това и втория и третия пък когато зареждах, смятах разхода (това го правя винаги защото винаги пълня до горе) и нещо не ми излезе сметката. Колата е започнала да годи с около 0.7 литра повече от преди. Засичането става винаги по един и същ начин. Пълня докато може и минавам 600 км, деля на количеството заредено гориво и получавам точна справка.

Решавам да направя няколко зареждания на друга бензиностанция. Пълня до горе, засичам, пак пълня и пак засичам. Еми има си разлика и колата ми се върна към нормалния си разход. Много е вероятно да съм попаднал на кофти доставка, но за мен промоцията на Петрол свърши. Оставям картата на тезгяха, а тя е валидна 2 години. Аз няма да се възползвам повече от промоцията, а вие сами решавате кое е най-добро за вашият автомобил.

Най накрая Ну Погоди.

Электроника ИМ-02 "НУ, ПОГОДИ!"

Работи безупречно, и вече е част от колекцията. Гордо седи на рафта и навява спомени за миналото. Никога не съм имал такава, само играех от време на време на игрите на другарчетата чиито родители им бяха купили такава. Имаше и с Мики Маус, хокей, готвач с палачинки и какви ли още не модели. На мен тази ми харесва най-много защото все пак е с Ну Погоди 🙂

Автор на статията е Иван Миладинов

адрес на статията http://ivanmiladinov.com/blog/?p=2633

Или накратко за живота на един пейзажист

Тази тема е породена от множеството имейли и обаждания по телефона с цел пазарлъци за “безплатни снимки”, “снимки дарения”, на които се налага да отговаряме аз и много други колеги занимаващи се с пейзажи или някакъв друг тип фотография.Това е един опит да опиша, какво е необходимо за да правите качествени outdoor снимки.

Извинявам се за тази чуждица при това изписана на латиница, но наистина не мога да се сетя за добро и кратко определение на български. Целта на този текст е макар и грубо да поясни как се оформя ценообразуването на такива снимки.

До преди 5 години в България почти нямаше хора, които да се занимават с така наречената outdoor фотография – снимки на дива природа като цяло, било то пейзажи или животинки в гората. Предполагам от там идва и онова убеждение в съзнанието на хората, че фотографът е човек който снима (цитирам един познат) “сватби и кръщенета”. Всъщност снимането на сватби си е различен занаят, на който няма да се спирам, но на практика сватбените снимки са единствените, за които масовият български потребител явно е склонен да дава пари без особени пазaрлъци. Всякакви останали снимки за много от хората следва да се крадат или да се използват с “позоваване името на автора”. За много от хората снимки като моите влизат в графата “туристически снимки”, снимки правени по време на ваканция или още по зле – лошата дума “фотошоп”. Разбира се в повечето случаи хората не са виновни, те просто не са осведомени как протича целият процес на тяхното заснемане и какво е необходимо за получаването на една “картичка”.

(още…)

Днес, 06.10.2011 докато пътувах за работа чух тъжната новина. Тази нощ е починал един от най-великите умoве на земята – Стив Джобс. Малцина са хората, които не са чували името му и не знаят кой е той. Няма да пиша статия за живота му, нито ще разказвам за гениaлните му постижения в сферата на високите технологии. Тези неща могат са се прочетат почти във всеки новинарски вестник или блог. През целият ден четох какво се пише за него в интернет пространството и смятам, че личността му ще липсва на много хора, в това число и на мен.

Вечерта като се прибрах от работа случайно минах покрай стария G4, който смених на скоро за едно старо PC, и усетих тъгата още по-силно. Загледах се в компютъра и разбрах, че една мъничка част от новаторския дух на Стив ще живее винаги в него. Старият Power MAC на масата, двете клавиатури, двете мишки, модем, кабелче с бутон за включване и спикър. Всеки от тези предмети носи частица от него в себе си. Преди няколко дни мислех да продам машината на някой по-голям фен от мен, но сега носталгията надделя и мисля да задържа всичко, дори и да няма приложение никъде. Просто тези неща ще останат за мен един скъп спомен за човека, който със своята гениялност преобрази света буквално за няколко години.

R.I.P. Steve (24.02.1955 – 05.10.2011)