06.00ч е а датата 17.07.2010 Събота. След дълги уговорки се срещаме на Лукойл, настройваме GPS-a и потегляме към рилските езера. Много отдавна се каня да ги посетя и ето, че днес ще ме огрее. И другите от малката ни група не са били никога там с малки изключения. Багажите са стегнати, сандвичите приготвени а студен чай се люшка в двете ни малки термосчета. Батериите са заредени с изключение на някои, но другия път ще вземем повечко да има за всички. По пътя както винаги спираме за да похапнем…
… но не пропуснахме да ударим по един кадър и да пийнем нещо студенко.
По пътя забираме още хора и ставаме 3 коли, естествено най-мръсната е нашата 🙂
По пътя няма кой знае какво да се види и да си заслужава да се снима, но все пак спираме на няколко пъти за да увековечим самото пътуване.
Виждаме хубава бесетка и пак спираме за сандвичи и ядем като невидели все едно ще пътуваме още 2 дни с камили. До сега си мислехме, че няма да има много хора горе, но за 10-15 минути покрай нас профучаха доста коли и това ни наведе на мисълта, че е време да тръгваме ако не искаме да чакаме 30 минути на опашка за лифт.
Ето че стигаме паркинга, който вече е почти пълен. Паркираме и купуваме билетите. 15лв на калпак, много е но алтернативата е няколко часа катерене до хижата. Качваме се на лифта и след 15-тина минутки слизаме на хижа Рилски езера.
Без много да му мислим решаваме да поемем по трудният път. Твърдо сме решени да стигнем последното езеро (Сълзата 2535м). Още свежички спираме често за да си направим снимчици. Сега се смеем, но трябваше да ни видите като слизахме на същото място каквиоклюмали бяхме.
И пак потегляме по пътя на горе. Струва ни се доста стръмно и бързо се уморяваме (само ако знаехме какво ни чака след Бъбрека :)).
Ето го и първото езеро (Долното), вероятно всеки се е снимал при него, затова и ние няма да пропуснем.
Продължаваме напред и снимаме всички езера подред на тяхното появяване. Стигаме до Бъбрека, което мисля беше 5-то поред а от там се открива гледка към предишните езера от високо.
Самият Бъбрек май е най-голямото езеро но не съм съвсем сигурен. Може да се снима от високо като го подминете по пътя за Окото.
Продължаваме на горе и си наливаме студена вода от чешмичка над Бъбрека и преди Окото. Водата е ледено студена и едва се пие. Продължаваме да се снимаме за спомен.
От време на време се налага да рецапаме през водата по няколко клатушкащи се камъни или поне така изглеждаха. Естествено като стъпиш разбираш, че някой доста се е постарал да не се клатят.
Някои решихме да не рискуваме с камъните а да минем по снега, като там риска беше само от подхлъзване и изпързаляне направо в ледената вода.
Ето го и Окото малко отгоре по път за най-високоло езеро (Сълзата).
Пътят става доста стръмен и каменист, но връщане назад няма. Както казах в началото твърдо сме решени да стигнем и последното езеро защото не се знае кога пак ще дойдем.
И така, след като достигнахме крайната си цел решихме да си направим малко снимчици преди да се спуснем обратно на долу към хижата. Краката ни вече бяха уморени а пътят на връщане никак няма да бъде лесен.
Време е да слизаме и аз и Петя тръгваме по обратния път. а няколко пъти се обръщахме за да видим къде са нашите приятели и съм почти 100% сигурен, че ги видяхме на 2 пъти поне. Оказа се, че те са слезли по друг път и са си правили снимки без нас 🙂
Край…..за сега.
Tags: Близнака, Бъбрека, долното, Окото, Рибното, Рила, Седемте рилски езера, Сълзата, Трилистника
Много интересно