И така, датата е 07.08.2010, а ние сме си все същите с някои изключения. Твърдо бяхме решени да изкачим Мусала, но прогнозата за времето по планините ни накара да тръгнем в съвсем различна посока. Решаваме да посетим Сопот, Карлово и Калофер като естествено посетим родните къщи на Иван Вазов, Васил Левски и Христо Ботев. Пътят ни минава през село Труд, където асфалта е чисто нов и е много приятно за шофиране. Държа да отбележа, че почти целият път е ремонтиран и чак се очудих от липсата на каквито и да било дупки или пропадания по асфалта. От време на време спираме за да похапнем или пък да поснимаме.
Стигаме в Карлово, но решаваме първо да идем в Сопот и продължаваме без да спираме. Надяваме се да се повозим на най-дългата въжена линия (лифт) в България (5.2км). Преди това обаче ще разгледаме града и къщата музей на Иван Вазов. Минаваме покрай женския Метох и продължаваме да се изкачваме на горе по едно хълмче. Стигаме нещо като параклисче и правим снимки за спомен.
Обикаляме параклисчето и намираме вратата. Оказва се, че това е покров на Св. Богодорица.
Слизаме и решаваме да разгледаме Женският Метох.
Оказва се, че тук расте най-старата асма в България, която е посадена, когато е строен метоха.
Не ни дават да снимаме църквата отвътре, затова имаме снимки само отвън. Разказват ни, че е строена по онова време, през което на българите не им било разрешено да имат високи църкви. За сметка на това тя е вкопана в земята и вътре е доста просторно. Оказва се, че тук има печат и аз не пропускам да си го взема.
Вече сме в къщата на Иван Вазов.
Разгледали къщата решаваме да се отправим към лифта, където ни очаква голямо разочарование. Поради дължината на линията билетчетата бяха доста скъпички и трябваше да се разделим с 60 лв за 3-ма души, а това е повече отколкото можем да си позволим. Спираме да се полюбуваме на планерите и решаваме някой ден да дойдем да полетим и ние с тях. За сега обаче това си остава само една мечта.
След като шансовете ни да се повозим на лифта се провалят, потегляме по каруцарски път към нещо като манастир или параклис. Не след дълго пристигаме на мястото, но там за съжаление няма кой знае какво интересно за снимане. Имаше доста хора, които правеха кръщенета.
Потегляме към Карлово, което е следващата спирка от нашето пътуване. В центъра на града намираме място за паркиране и се отправяме към къщата на Васил Левски. Пътьом влизаме в магазини, за да се охладим на климатиците и да разгледаме. Таксата за посещение на къщата музей е същата като в Сопот т.е. 4лв семеен билет, 2лв за възрастни и 1лв за деца. Плащаме и влизаме.
След обиколката на къщата музей на Васил Левски удряме поредният печат, правим кратка обиколка на центъра на града и се отправяме към Калофер. Там естествено ще посетим къщата на Христо Ботев. Като малки са ни водили от училище по тези места, но от тогава е минало доста време и не помним нищо. Сега всичко ни изглежда съвсем ново и непознато. Спираме в Калофер и правим няколко снимки около централната част докато търсим къщата на Ботев. Уморени от жегата посядаме на хладен цементов парапет пред техникума по облекло в града.
Тук решаваме да чакаме да се появи някой, който да ни упъти. Не бяха минали и 3-4 минути и се появи възрастна жена с дете. Попитахме за местоположението на търсената от нас цел и бяхме веднага упътени. Оказа се, че сме били съвсем близо. До нас се издигаше стара триетажна сграда, която според жената някога била сградата на Балкантурист, където тя е работила 25 години.
След хотел ресторант РОЗА виждаме портите на къщата на Христо Ботев и влизаме.
На балкона на къщата една жена „шиеше гоблени“. По-късно ни беше пояснено, че тя не шие гоблени, а плете коприна или нещо подобно.
В самата къща не се влиза, но до нея е музея, чийто вход е на същата цена като в Сопот и Карлово.
Видяхме печатарска машина, на която се опитах да отпечатам книга, но не можах да разбера принципа на действие за краткото време, през което нямаше други хора около нас.
Бием третият печат и излизаме от музея. Правим още няколко снимки навън.
Около обяд е, а ние вече сме посетили всички обекти. Пропускането на лифта ни дава възможност да се отдалечим от планираният маршрут. Решаваме да посетим паметника Шипка и тръгваме в тази посока. Оказва се, че прохода е затворен за ремонт и трябва да минем през Бузлуджа. Това е добре дошло за мен защото миналият път не можех да влезна в паметника поради многото лед на „входа“. Ето ни на Бузлуджа.
След кратка обиколка на паметника отвън и похапване на поредния сандвич, аз решавам че е дошло време да влизам вътре. Входът е тесен и не много приятен, тъй-като е през един прозорец откъм северният склон на върха. След влизането се стъпва на нахвърляни камъни, които са сложени там за по-голяма достъпност. Ако ги нямаше камъните много трудно може да се влезе. И така вече съм вътре и се качвам по стълбите към чинията. Мислех да сляза и в мазето, но там беше много тъмно и нищо не се виждаше.
Взимам си едно-две парченца от мозайката, изпопадала по земята и правя няколко снимки през прозорците.
Правя последни снимки на сърпа и чука и на първият етаж под чинията и излизам.
Нямаме повече работа тук, а и нали сме тръгнали към шипка. Качваме се на колата и потегляме. Пътят е доста очукан, през зимата дупките бяха запълнени с лед и сняг и се караше май по-добре. Не след дълго стигаме Шипка и не пропускаме да се качим най-горе. Доколкото си спомням тези „вятърни мелници“ ги нямаше февруари тази година, но може и да се бъркам.
На Шипка всичко беше спокойно и ние отиваме в село Шипка да видим дали руската църква си е на мястото и да си вземем последния четвърти печат за днес.
Всички снимки са нередактирани, а само оразмерени. Край..
Tags: Бузлуджа, Васил Левски, Иван Вазов, Калофер, Карлово, Сопот, Христо Ботев, Шипка
Чудна разходка сте си направили.
🙂