В живота си един фотограф минава през няколко етапа на развитите и аз ще се опитам да ги разгледам и обобщя в тази статия с няколко реда. Започвам от най-ниското ниво.
Ниво 1 – Закупуване на камера
Този етап е най-разпространен и през него минават всички бъдещи фотографи. Това е етапа, през който бъдещият фотограф е още съвсем неосъзнат. Той изпитва желание да снима, виждал е някъде фотографи с големи обективи и започва трескаво да търси подобен. Намира го в технополис на промоция за 900лв с 2 обектива и се хвърля в стихията без да мисли. Още едва отпечатал кутията и вече е направил 1000 снимки, но се явява един дребничък проблем. Някак си неговите снимки не са като на онези дето ги е гледал и решава, че трябва да прави повече снимки и нещата ще се получат. И така той започва месеци наред да снима, да снима, да снима, но някоя тънкост все му убягва.
Ниво 2 – Фотошоп
През това ниво на развитие, фотографа подочува от някъде, че имало някаква програма, с която големите майстори си обработват снимките и тя се казвала Фотошоп. Аааааа, казва си той, ето защо не ми се получаваха до сега снимките. Веднага се заема със задачата да си инсталира фотошоп и треската за шедьоври го обзема на 100% Сега вече е сигурен, че всички ще му се възхищават на уменията.
Ниво 3 – Каръка
След като за 2 часа е изучил всички инструменти на така прословутата програма, той вече с пълна сила започва да пълни фейсбука и всички възможни фотографски сайтове, за които някога е чувал. Няколко дни по-късно, след като не получава заслужените хвалебствени коментари и точки, той решава че го гони някаква каръщина, но скоро и това ще отмине. За по-сигурно започва да търси ученички за модели, води ги по градинки и пейки, снима ги, те се кефят, той се кефи. Вътрешно усеща, че вече няма как да не му харесат снимките, щом на тях има женски лица. За съжаление и това не води до очаквания резултат.
Ниво 4 – Другите са виновни
След като е дал всичко от себе си, фотографа решава че другите са виновни и нарочно не му харесват снимките. Как може такива хубави снимки да прави, а да остава толкова недооценен. Като гледа снимките на другите, не го превъзхождат с нищо и дори са много по-лоши от неговите, а рейтинга им е в небесата. Започва да подозира всички в някаква конспирация и вече е почти сигурен, че са се съюзили срещу него и нарочно не му харесват снимките. Няма как да не са хубави, неговият апарат е досущ като на онези великите фотографи, той пуска много повече снимки от тях и с това показва колко е добър, овладял е фотошопа вече на 100% и няма какво да учи повече.
Ниво 5 – Критиката
В даден момент от развитието си, фотографа започва да получава критики относно работата си. Ма какъв си ти та ще ме обиждаш бе, небето ми било бяло, хоризонта ми бил крив, лицето било тъмно, я си гледай работата. Аз толкова труд съм хвърлил, той ще ми каже кое как трябвало да бъде. Ще си ги пускам както си искам, аз съм автора и аз решавам кое е най-добре, вие само трябва да ми давате висока оценка и да коментирате положително. Щом аз си ги харесвам снимките, значи и вие трябва да ги харесвате. През този етап на развитие, фотографа продължава да бълва купища снимки и да засипва с тях всичките си приятели като ги кара да ги харесват и да му се възхищават. Споделя снимките си където се сети, слага си PHOTOGRAPHY след името във фейсбук. Прави си страница и качва там хилядите „шедьоври“, споделя ги във всички възможни фотографски групи, дори си купува лайкове от фейсбук и очаква само добри думи. Купуването на лайкове повдига неговото самочувствие. Сега вече е разбрал истината за „великите“ фотографи. Та те просто си купувах лайкове и готово.
За съжаление много от фотографите остават на това ниво. Те смятат, че за техните снимки трябва да се говори или хубаво или нищо. Трият всички коментари съдържащи критика. Освен това разказват на ляво и на дясно как едикой си не бил никакъв фотограф, как снимките на другия били гола вода и как неговите снимки са най-добри и никой не може да оспори това.
Ниво 6 – Самоосъзнаването
След като вече е преминал през няколко етапа на развитие, а резултата не е очаквания, бъдещият фотограф минава на следващото ниво от своето развитие. Този преход е много труден, но изключително важен за всички фотографи. През този период, фотографа бавно но сигурно започва да разбира, че работата му не струва. Връща се назад, разглежда предишните си снимки и сам не си ги харесва. В него започва да се прокрадват мисли от рода „Как съм могъл да пусна тази снимка в нета ?“ Започва да вижда грешките си и разбира, че хората които са критикували работата му са били прави. Идва момент, в който започва да се срамува от работата си. Започва да чете повече за светлината и сенките, гледа уроци в youtube.com. Думички като бленда, скорост на затвора, изнесени светкавици, второ перде вече не са му чужди.
Ниво 7 – Градивната критика
До този етап трудно се стига. Той се усеща лично от самия фотограф, никой не може да ти каже дали си достигнал до тук, ти сам го усещаш. Отдавна си спрял да плащаш за лайкове във фейсбук, в коментарите под снимките търсиш само онези с критиката и им се радваш, защото именно те са те издигнали до това ниво. Броя на снимките пуснати в нета е намалял драстично от 10-25 на ден до 1 на седмица и дори по-малко. Отдавна си разбрал, че не си най-добрия и че винаги има някой пред теб, който се стремиш да достигнеш. Никога не говориш лоши думи за колегите си, дори изпитваш лек срам и неудобство като се сетиш че си го правил преди. Търсиш контакти със себеподобните си и се опитваш да научиш нещо от тях както и да предадеш знанията си. Повечето от снимките, които правиш, не ги харесваш, винаги смяташ че нещо им липсва. Марката на фотоапарата отдавна в без значение за теб защото добрия фотограф не робува на марки и не води излишни спорове относно коя е по-добра, ти просто си снимаш и ще си еднакво добър със всяка марка фотоапарат, стига да знаеш къде са му най-необходимите ти копчета. Когато се намираш сред хора и всички снимат някакъв обект, ти знаеш че не си струва да вдигнеш фотоапарата и не го правиш, просто усещаш моментите, вече не си обикновен щракач. Носиш тежката раница все по-рядко защото си имаш телефон за обикновените неща. Тежката артилерия я ползваш само когато наистина има нужда от нея. На този етап от развитието си, фотографа може да види хубавата снимка от далече и когато гледа photo-forum.net, само от тъмбнейлите се ориентира къде да кликне, за да види в цял размер. Но най-важното тук е самокритиката, а това наистина трудно се постига. Фотографът вече не търси одобрението и хвалебствията на масите, защото знае че те са на по-ниско ниво и нямат значение. Тук той очаква признание само и единствено от великите фотографи, които той уважава и от които се учи.
Заключение:
Има хора, които ще четат това и ще си кажат, че това са пълни глупости и че тях не ги вълнуват моите драсканици. Тези хора се намират някъде между първо и пето ниво.