Неделя е и не ми се седи у нас, защото е слънчево. Духа лек вятър, но се престрашаваме и решаваме да идем до язовира. Събираме се 2 коли народ и напред. Като начало спираме в Дебращица и правим по няколко панорамни снимки. Малко след това на част от екипа им свършват батериите 🙂

Другата кола ни чака на паркинга през хижа Добра Вода и ни тръгваме натам. Оказва се, че ни чакат на друг паркинг и връщаме назад. Намираме ги и решаваме да пием кафе на Свети Константин. Пътят е на места заскрежен и бял от сняг но гумите ми оправдават очакванията. Стигаме благополучно и правим по някоя снимка за спомен.

Съвсем близо сме до яз. Батак, но за къде да бързме.

Правим си снимки за спомен на някакво дърво забито в земята и отрупано с камъни. Ето ни цялата група на шаро, без мен разбира се.

Част от групата отиде на пистата, а други отворихме термос с вкусен чай от липа. Тук се разделяме, защото малкия Марти трябва да спи. Едната кола се връща, а ние продължаваме.

Стигаме язовира, но слънцето е силно и снимките не стават хубави. Въпреки това ние не се отказваме и каквото стане – стане, няма да чакаме до вечерта я.

Прииска ми се да имам малко по-дълъг обектив, но за съжаление нямам, затова снимам пейзажи както ми дойде.

По пътя се сещаме, че имаме домашна работа да снимаме портрет, но тъй-като не сме си у дома се чудим дали е редно да си пишем домашните. Решаваме да направим изключение и търсим рембрандовия триъгълник на Вени.

Продължаваме със снимките на язовира и виждаме коне да си пасат кротко трева.

Стигаме до Цигов Чарк и слизаме до язовира да снимаме и да пием кафе евентуално. Оказва се, че заведението е затворено, но работи друго, в което не ни се влиза и аз не знам поради какви причини. Правим снимки на острова и на Вени.

Щракаме по още някой кадър и се готвим да тръгваме обратно.

Вече се бяхме качили в колата, когато видях двама младежи с фотоапарати в ръка. Реших да завържа приятелски разговор и обменихме малко опит относно филтрите. Дадоха ми полезна информация, за което съм им благодарен. И така тук свършват снимките и тръгваме обратно защото искаме да гледаме Синьо Лято от 18:00. По пътя огладняваме и решаваме да седнем в една беседка, където хапваме вкусни сандвичи и пием липов чай, който все още беше горещ. Време е да си купя термос.

Край.

Tags: Дебращица, Родопи, Свети Константин, Црънча Панорами, язовир, язовир Батак

This entry was posted on понеделник, март 15th, 2010 at 20:20 and is filed under Пътеписи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.