Днес ми се наложи да изпратя един пакет с документи от Пазарджик до Германия през българските пощи или накратко казано Пощата. В 12:00 излязох в обедна почивка и реших да мина да свърша тази работа преди да обядвам. Оказа се, че гишето което продава пликовете също почива от 12:00 до 13:00. На другите гишета имаше по минимум 5 баби, които си плащаха сметките за ток, телефон, вода.
Преди време хората, които искаха да ползват пощенски услуги в пощата, бяха с предимство пред плащащите битови сметки, но това вече не е така. Трябваше да чакам бабите да си платят сметките, за да си купя плик, а след това като го надпиша отивам и изчаквам още една опашка, за да го пусна.
Няма обособено гише САМО за пощенски услуги, даже и гишето, което на обяд беше затворено, и което продаваше до скоро само пликове, марки, картички и други пощенски материали, вече е обособено и като каса на енергото (EVN). Обслужването е от бавно по-бавно, а служителите нямат елементарни програми за работа на компютрите. Всичко се смяна с някакви малки калкулаторчета, вероятно собственост на самите служители. Един клиент се обслужва толкова бавно, че ако видиш 3-ма души на опашката, по-добре ела друг ден.
Дойде и моят ред, подадох пакета, който беше проверен на око какво съдържа. Сложиха го на един кантар и се започнаха едни печати, 2 продълговати, 2 кръгли и един с неясна форма. След това му се сложи един баркод, който беше сканиран с баркод четец заедно с 3 други баркода. Все пак имат компютри щом като сканират баркодове. Въпреки всичко, служителката бавно и старателно изписа една бележка в една книга, където беше описано всичко подробно, тегло, име на изпращач, име на получател, адрес, цена и прочие. Със заучени движения и с помощта на изтъркана стара малка линийка, тази бележка беше откъсната от книгата и тъкмо си мислех, че ще ми бъде връчена срещу съответната сума, когато служителката ми каза, че ще иде някъде да ми пусне касов бон защото при нея нямало касов апарат. Предложих и каменна плоча и длето да ми я издяла, но тя вече беше отпрашила на някъде. След около 2 минути се върна с рестото и бележката. Така приключи моята авантюра в Пощата, но не си мислете, че това ми се случва за пръв път. Това е нормалната работа на Пощата от много време насам и никой и нищо не може да го промени, чакаш си като поп и това е. Добре че не си плащам сметките там.
Редакция 09.10.2014
Независимо колко време ми отне да пусна това писмо, противно на моите очаквания днес ми се обадиха да ми кажат, че са го получили. Невероятно, по-малко от 48 часа до Германия. В мен се появи надежда, че все пак нещо в България работи като хората, въпреки всички трудности.